„ПОЭТУ”
Валерий Яковлевич Брюсов (1873-1924 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ПОЕТА
Бъди твърд и горд като знаме,
по-остър от меч ти бъди;
на Данте подземният пламък
да жари лицето ти с дни!
Бъди само хладен свидетел
към времето с поглед суров.
Пази свойта власт с добродетел –
да влизаш в огньове готов!
Май всичко в живота е средство
за ярък и песенен стих,
търси от безгрижното детство
стремежа на думи добри.
Любовните мъки самотно
с безстрастие в лист постави,
в часа на жестока Голгота
ти яростна болка слави!
В съня ти и в нощи бездънни
съдбата шепти: векове
смъртта за поета от тръни
заветен венец ще кове!
Ударения
НА ПОЕТА
БъдИ твърд и гОрд като знАме,
по-Остър от мЕч ти бъдИ;
на ДАнте подзЕмният плАмък
да жАри лицЕто ти с днИ!
БъдИ сАмо хлАден свидЕтел
към врЕмето с пОглед сурОв.
ПазИ свОйта влАст с добродЕтел –
да влИзаш в огньОве готОв!
Май всИчко в живОта е срЕдство
за Ярък и пЕсенен стИх,
търсИ от безгрИжното дЕтство
стремЕжа на дУми добрИ.
ЛюбОвните мЪки самОтно
с безстрАстие в лИст поставИ,
в часА на жестОка ГолгОта
ти Яростна бОлка славИ!
В сънЯ ти и в нОшти бездЪнни
съдбАта шептИ: вековЕ
смърттА за поЕта от трЪни
завЕтен венЕц ште ковЕ!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Брюсов
ПОЭТУ
Ты должен быть гордым, как знамя;
Ты должен быть острым, как меч;
Как Данте, подземное пламя
Должно тебе щеки обжечь!
Всего будь холодный свидетель,
На все устремляя свой взор.
Да будет твоя добродетель –
Готовность войти на костер!
Быть может все в жизни лишь средство
Для ярко-певучих стихов,
И ты с беспечального детства
Ищи сочетания слов.
В минуты любовных объятий
К бесстрастью себя приневоль,
И в час беспощадных распятий
Прославь исступленную боль!
В снах утра и в бездне вечерней
Лови, что шепнет тебе Рок,
И помни: от века из терний
Поэта заветный венок!
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Валерий Яковлевич Брюсов е роден на 1/13 декември 1873 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1899 г.). Пише от дете, първите му поетични публикации са от 1884 г. Основоположник е на руския символизъм, издава тритомната антология „Русские символисты” (1894-1895 г.). Секретар е на сп. „Нов път” (от 1902 г.), издава литературното списание „Весы” (1904-1908 г.). Председател е на Президиума на Общоруския съюз на поетите (1919-1921 г.). От 1919 г. работи в Държавното издателство, член е на Държавния учебен съвет, професор е в Московския държавен университет. През 1921 г. организира Висшия литературно-художествен институт (после ВЛХИ „В. Я. Брюсов”) и до смъртта си е негов ректор. Автор е на няколко книги с преводи на френските символисти – „Романсы без слов” (1894 г.), „Chefs doeuvre”/„Шедевры” (1895 г.), „Me eum esse”/„Это я” (1897 г.) и др., на стихосбирките „Tertia Vigilia”/„Третья стража” (1900 г.), „Urbi et Orbi”/„Городу и миру” (1903 г.), „StejanoV”/„Венок” (1906 г.), „Зеркало теней” (1912 г.), „Дали” (1922 г.), „Спеши” (1924 г.) и др., на сборници с литературна критика и на историческите романи „Огненный ангел” (1908 г.) и „Алтарь победы” (1913 г.). Умира на 9 октомври 1924 г. в Москва.